Oct 22, 2008, 9:18 AM

За кого бие камбаната

2.2K 0 6
      Всички сме чували разни истории, от които кожата ти настръхва. Някои ти се струват ужасни и страшни, други -  странни и интересни, трети - вълнуващи и умилителни. Слушаш ги, но някак дистанцирано...

Мислиш си, че се случват на другите хора, но ти си недосегаем.

Докато един ден не ти се случи и на теб...

И след първоначалния шок, объркване, страх, страдание и отчаяние, гняв и обида, и  всички подобни фази, през които естествено преминаваш, виждаш, че в края на краищата не е толкова страшно, че е имало смисъл, че Създателят си има план за теб и ти подава точно толкова, колкото можеш да понесеш в дадения момент. Нито повече, нито по- малко! Точно толкова, колкото да си научиш урока добре и да не повтаряш до безкрай стари грешки.

     И точно в този момент изпитваш Вселенската любов повече от всякога. И си благодарен, пораснал, по-силен, по-убеден в космическата справедливост и хармония. Отново усещаш, че животът е прекрасен. Излизаш от изпитанието прероден и... жив. Много, много жив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонела Огнянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...