За налъмите в банята!
/ Тъжни размисли след футболния мач
Грузия-България /
Както вървят нещата във, и с българския футбол, ще се окаже прав
Боби Михайлов в оная стара реклама, че само спомените ще ни греят
след време.
Уви, за съжаление, колкото повече време минава, толкова тия спомени
от ,, Незабравимото" американско лято избледняват и скоро ще придобият
статут на мит или приказка за деца.
Т.е. идните поколения ще си мислят, че са плод на развинтеното въображение
на народния творец.
Не трябва да си ясновидец, за да провидиш бъдещето и да разбереш, че каквато
ни е държавата, такъв ни е и футбола. И не само той!
А държавата ни е такава, защото е време да сложим ръка на сърцето и да си
признаем истината: Ние сме такива!
И няма защо да търсим и нарочваме виновници. Виновните сме аз, ти , той
....ние всички. И явно нямаме капацитета да го осъзнаем. Или просто не искаме.
Удобно мълчим и си траем! Ако може някой, отнякъде да дойде, и да ни спаси.
И да ни поведе! Тук, на тая територия, все чакаме Месията.
Дотолкова сме лишени от съпричастност и национално самосъзнание, че се
обединяваме единствено в омразата и завистта си към другите, успелите и
живеещите различно от нас.
Спомням си, когато бях малък, дядо ми често използваше един израз, щом
искаше да натърти, че нещо никога няма да се случи:
,, Ще стане, ама като цъфнат налъмите в банята!"
Не знам, може би съм отчаян оптимист, но съм сложил едни налъми...и чакам!
Току виж, се случи Чудо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados
