Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно идва от “трактат за любовта”... към хранително-вкусовата промишленост. Целият свят се върти около това, някакви малки човечета да се чувстват удобно... в новите си дрехи, в напудрените си лица, върху напуканите си пети, в металните автомобили, в бръмчащата реалност от двигатели и климатици, в музикалната абстрактност от полифонични мелодии... И в това няма нищо лошо, стига да не ставахме така зависими... особено от средствата против пърхут... Каква злочестина е това “пърхута”, така сериозно звучи, такива неимуверни усилия се полагат, за да се привлече вниманието към него – поредният комплекс на “демократичното общество” в “правовата ни държава”, в която болните от някакъв си “рак” не могат да си купят лекарствата, щото нямало внос. А какво да кажем за нещо от рода на “диабет” – P.S. това не е марка паста за зъби, въпреки че звучи като “блендамед” – Родители!!! Вече навсякъде има матр`иял, но моля! Обяснете разликата на децата си!!! Та за болните от диабет, в един момент, в нашата “единствена, родна страна” нямаше инсулин.... Но проблема си е на болните от всички тези малко известни болести, както и свързаните по някакъв начин с тях перипетии... Защо трябва да ни занимат с това, и само да натоварват съзнанието ни с тези въпроси.. Държавата трябва да се грижи за здравото и пълноценно гражданско общество. То трябва да работи, да си получава “възнагражденията”, да създава блага и заслужено да се забавлява. Какво по-прекрасно, след уморителния работен ден да изпиеш някоя друга бира в някое от лъскавите централни заведения. Е.... може пред теб да гръмне нечий автомобил, на някой съвсем “честен” човек, или да гръмнат “Компира” ( или некой друг зеленчук) пиещ си питието на съседната маса. Но това е просто медийна политика, която поне има някакво развитие, за разлика от държавната ни такава. После случката, в случайното кафене, случайните пострадали, случайните свидетели (то обикновено няма никакви свидетели – тези неща се случват някак си незабелязано и между другото), случайните служители на органите на реда и най-вече случайните оцелели се прибират вкъщи да потърсят успокоение пред телевизора: Новини = Криминална хроника, стига криминалета за днес! SMS игра – това е, защо да не подплатим развитието на “sms индустрията” ( т`ва го каза Тоше – съквартирантката ми, в едно нейно есе) и да разпуснем... Какви грижи само за работещото общество – в един момент спира тока, точно след като са пуснали водата и гражданина от работническата класа си е включил бойлера, щото има профилактика на топлата вода. Блаженство... какво по-хубаво от това. Не му остава нищо друго на гражданина освен да си налее джин и да ползва леда преди да се е разтопил. И представете си да замълчи (не че до сега е казвал нещо), но всичко да замълчи да чуе най-накрая себе си. Онзи първичен, романтичен човек, затрупан под слоевете натрапен или пожелан, но изобщо неразбран живот. И точно в този момент на лирическо отклонение, в този момент на любовно уединение със самият себе си, в предоргазменото сливане на душата с мозъка.... ”Токът се завръща – епизод ІІІ” Човекът – гражданин става, гаси свещите, включва бойлера, телевизора, включва себе си в контакт-а (щото е контакт-на личност все пак) с реалния заобикалящ го свят и за миг “премигване на светлината” осъзнава, че е изаднал в безконтактна слабост, електрически дисбаланс, върнал се е назад... и сега трябва да навакса пропуснатото.. Но нима, Господа политици, това би било възможно, ако този човек беше болен от рак и нямаше пърхут?!?
 Понякога правя неща, които не разбирам, а понякога разбирам неща, които не правя, а понякога разбирам и това, което правя (макар и рядко щастие да е това) но въпреки това ми харесва...

P.S. Извинявам се за “кратките изречения”, за “правилния словоред”, за “ясната мисъл” и “безпогрешния правопис”. Благодаря за аплодисментите дами и господа. Вървете си по пътя и правете повече секс, любов или там както му казвате. В краен случай си сгответе яйца на очи и не забравяйте поклонничеството си пред лъскавите опаковки и полуфабрикатите!
sinner