Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно идва от “трактат за любовта”... към хранително-вкусовата промишленост. Целият свят се върти около това, някакви малки човечета да се чувстват удобно... в новите си дрехи, в напудрените си лица, върху напуканите си пети, в металните автомобили, в бръмчащата реалност от двигатели и климатици, в музикалната абстрактност от полифонични мелодии... И в това няма нищо лошо, стига да не ставахме така зависими... особено от средствата против пърхут... Каква злочестина е това “пърхута”, така сериозно звучи, такива неимуверни усилия се полагат, за да се привлече вниманието към него – поредният комплекс на “демократичното общество” в “правовата ни държава”, в която болните от някакъв си “рак” не могат да ...