28 feb 2018, 8:06

За падащите звезди 

  Ensayos » Personales
1045 3 3

Свърши ми коняка!

От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...

Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.

Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...

Ледените кристалчета винаги ще разстрелват челата и очите, и душите... Моногамия в хибернация.

Като остарял бетоновоз изливам мисли в хаос.

Когато пиша пия, като пия - ловя снежинките с устни.

Аналогично на снегорините всеки път си пожелаваш нещо, видиш ли ме да падам. 28.02.Осемнайста

01:24 ч.

- 6, ниска облачност.

Прехвърча...

Конякът свърши!

Стоя на балкона, гледам небето и си пожелавам да видя падаща звезда...

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Изстъргани усмивки в заледени прозорци"-много хубаво!
  • Малко трудно ще я видиш в облачно време. Но пък когато се разсъмва, не е лошо да си спомниш, че можеш да отвориш чадъра си. Омекотява падането и не ти замръзват устните.
  • Поздравления!
Propuestas
: ??:??