За падащите звезди

28 февр. 2018 г., 08:06

Эссе » Личные

1063 3 3

Свърши ми коняка!

От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...

Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.

Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...

Ледените кристалчета винаги ще разстрелват челата и очите, и душите... Моногамия в хибернация.

Като остарял бетоновоз изливам мисли в хаос.

Когато пиша пия, като пия - ловя снежинките с устни.

Аналогично на снегорините всеки път си пожелаваш нещо, видиш ли ме да падам. 28.02.Осемнайста

01:24 ч.

- 6, ниска облачност.

Прехвърча...

Конякът свърши!

Стоя на балкона, гледам небето и си пожелавам да видя падаща звезда...

Аnna (Ана Янкова)

2018-10-10T18:52:09+03:00

"Изстъргани усмивки в заледени прозорци"-много хубаво!
Anita765 (Ани Монева)

2018-03-04T10:47:42+02:00

Малко трудно ще я видиш в облачно време. Но пък когато се разсъмва, не е лошо да си спомниш, че можеш да отвориш чадъра си. Омекотява падането и не ти замръзват устните.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-03-01T23:26:36+02:00

Поздравления!