За падащите звезди
Свърши ми коняка!
От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
Ледените кристалчета винаги ще разстрелват челата и очите, и душите... Моногамия в хибернация.
Като остарял бетоновоз изливам мисли в хаос.
Когато пиша пия, като пия - ловя снежинките с устни.
Аналогично на снегорините всеки път си пожелаваш нещо, видиш ли ме да падам. 28.02.Осемнайста
01:24 ч.
- 6, ниска облачност.
Прехвърча...
Конякът свърши!
Стоя на балкона, гледам небето и си пожелавам да видя падаща звезда...
© Филип Филипов All rights reserved.
Но пък когато се разсъмва, не е лошо да си спомниш, че можеш да отвориш чадъра си. Омекотява падането и не ти замръзват устните. 
