Заблудата
Каква заблуда! Толкова години живея в моя въображаем свят. Сама си го създадох, за да осмисля живота си. Живях с носталгията по загубата на това, което не е съществувало. Какво търсене и очакване да се сбъднат илюзорните ми мечти. Какво търсене и очакване на неосъществимото е всъщност животът ми!
Аз съм сред своята вселена. Благодаря ти, Велики Боже, че ми я
подари, за да я обитавам! Реалността е безгранично груба и невероятно непоносима. Нима е възможно да се оцелее в нея? Ако трябва да опазиш сърцето си е задължително да се преселиш в друго измерение, а щом като е необходимо можеш и да си го измислиш. Борба за оцеляване сред този вълчи свят, в който идеалите са нещо непонятно като НЛО, е моето съществуване. Още в зората на живота си започнах да събирам капките от пропиляната роса, лъчите от пропуснатото слънце, сиянието от залязващите звезди. Загледана високо в небето по тичащия над мене Млечен път, аз често се преселвах в него и потъвах сред девствената му природа. Всичко ...