Конкурс за есе на тема: 
                                                        "Защо не пораснах..."

Така и не пораснах… Останах си малкото момиченце с ожулени колена и с нестихващата надежда за един по-добър свят. Мечтите ми бяха по-големи от вселената и аз ги събирах на едно, и вярвах в тях с цялото си сърце. Когато бях малка ме учеха да не се разделям с приятелите си  и да не се карам с никого. Но тогава беше различно, Всеки беше творец, всеки беше писател, всеки мечтаеше за немислимото и всички го подкрепяха. Всеки се справяше наравно добре с другите.

Как не искам да пораствам… възрастните и техните постоянни изисквания към нас, по-малките. С времето започват да те отделят, поставят ти оценки и те карат да се чувстваш вече не толкова специален. Ставаш един от всички. И някак изведнъж от никъде, мечтите ти стават нереални, невъзможни, недостижими. Ти вече имаш отговорности и не можеш просто да мечтаеш. Време е да навлезеш в света на големите, да мислиш за живота, за развитието, за семейство и най-вече за парите, които ще са ти така нужни, ако „искаш“ всичко това. Винаги съм мислела, че в света на „по-големите“, тези ценности от детството се запазват. Но сгреших доста. Животът им е едно непрестанно състезание и кой ще стигне по-надалеч, а дори не осъзнават, че бягат на едно място. От години се повтаря едно и също – ясла, детска градина, училище, университет, семейство, работа и край. Не разбирам този свят. Във всяко едно звено, през което преминаваме в живота си, ни учат на различни неща и ценности. А накрая се стига до безизходната ситуация. Вече ги няма приятелите, които трябваше да запазим, няма равенство, няма подкрепа. Често ми казват, че животът е труден и трябва да се примиря. Аз обаче мисля, че животът е красив, а хората са трудни. Те не разбират какво е детската любов, какво е детската мечта, какво са детските надежди, или моя грешка, те забравят какво е да си свободен и да искаш да постигнеш нещо на всяка цена.

Затова не искам да порасна… Искам да си остана малкото момиченце с ожулени колена и с нестихващата надежда за един по-добър свят. Да, може и да съм наивна, но щом го вярвам с цялото си сърце и посветя душата и енергията си на това. то мога да го постигна. Не ме карайте да порасна.. не искам да загубя детското в мен и свободата, която ми дава то.