Конкурс за есе на тема:
"Защо не пораснах..."
Така и не пораснах… Останах си малкото момиченце с ожулени колена и с нестихващата надежда за един по-добър свят. Мечтите ми бяха по-големи от вселената и аз ги събирах на едно, и вярвах в тях с цялото си сърце. Когато бях малка ме учеха да не се разделям с приятелите си и да не се карам с никого. Но тогава беше различно, Всеки беше творец, всеки беше писател, всеки мечтаеше за немислимото и всички го подкрепяха. Всеки се справяше наравно добре с другите.
Как не искам да пораствам… възрастните и техните постоянни изисквания към нас, по-малките. С времето започват да те отделят, поставят ти оценки и те карат да се чувстваш вече не толкова специален. Ставаш един от всички. И някак изведнъж от никъде, мечтите ти стават нереални, невъзможни, недостижими. Ти вече имаш отговорности и не можеш просто да мечтаеш. Време е да навлезеш в света на големите, да мислиш за живота, за развитието, за семейство и най-вече за парите, които ще са ти така нужни ...