29 oct 2008, 8:31

Защо с любов

2.8K 1 10
1 мин за четене

  Много трудни въпроси, които си задаваме понякога са:

      - Какво правя? Защо? Това ли е най-добрият начин?


    Започваме да търсим отговора в себе си. Питаме близките и колкото повече мислим, толкова повече се объркваме. Всичко става безсмислено и безнадеждно. Накрая така се изтощаваме от вътрешната борба, че го правим по първия възможен попаднал ни начин.
    Толкова ли безпомощни ни е направил Бог? Та при животните всичко е просто и естествено: лов; хранене; игра; любовни ласки; съперничество. С такъв замах и искреност го правят, без дилеми и съмнения. А Ние толкова ли сме низши?
    А може би има един светъл лъч. Кратка дума, незнайна, необяснима, неуловима като въздишка. Огледайте се за най-милите неща около Вас и ще я доловите. Тя е диамантената огърлица, която ги свързва с вашата душа.
    С любов.
   Не само сексуалната, а цялата. Тази, която Ви е пронизвала от първите мили спомени с родителско лице до последното кафе сутринта, поднесено ви с усмивка. Нима е възможно да е толкова просто? Та нали най-хубавите неща са тези, които долитат директно от сърцето и душата. Само това ни е дала природата - един допир и мимолетно единство на двете ни стихии. Тих звън на сребърно звънче. Заслушайте се! ТОЙ е бил винаги с вас, когато Ви е останало нещо скъпо и вечно.

 Бъдете чувствителни и зорки за миговете, когато изтерзаният ви мозък и разтупкалото се сърце запулсират в единен ритъм. В тоя миг погледът Ви е обърнат във вярната посока. Запомнете я и неотклонно я следвайте. Това е пътят, белязан с блясъка кратък на любовта. И не позволявайте на нищо да Ви отклони от него, независимо от безкрайната умора и болки. Звездата не светва никога повече по тоя път, докато не го извървите целия.

 Но когато след време се обърнете назад, ще разберете, че този кратък лъч Вие сте превърнали в блестяща диря, която води много слепи като нас.

 Да, така изглеждат нещата, правени с любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадин Димов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Антонела! Хареса ми! Както самата творба, така и това, че хората тук четат,мислят и коментират...
  • Бъдете чувствителни и зорки за миговете, когато изтерзаният ви мозък и разтупкалото се сърце запулсират в единен ритъм. В тоя миг погледът Ви е обърнат във вярната посока.
    БИНГО! Поздравявам те!
  • Прозвуча ми като проповед за спасение душите на нищите духом. Ами дано да успееш да ги спасиш Само се чудя каква е препоръката за не толкова нищите.
  • ...Господ не праща изпитания,
    дето не можеш да издържиш...!
    Харесах!
  • Харесва ми чувството след прочита..Има позитивност.
    "Звездата не светва никога повече по тоя път, докато не го извървите целия." -а това аз ще запомня.

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...