Много трудни въпроси, които си задаваме понякога са:
- Какво правя? Защо? Това ли е най-добрият начин?
Започваме да търсим отговора в себе си. Питаме близките и колкото повече мислим, толкова повече се объркваме. Всичко става безсмислено и безнадеждно. Накрая така се изтощаваме от вътрешната борба, че го правим по първия възможен попаднал ни начин.
Толкова ли безпомощни ни е направил Бог? Та при животните всичко е просто и естествено: лов; хранене; игра; любовни ласки; съперничество. С такъв замах и искреност го правят, без дилеми и съмнения. А Ние толкова ли сме низши?
А може би има един светъл лъч. Кратка дума, незнайна, необяснима, неуловима като въздишка. Огледайте се за най-милите неща около Вас и ще я доловите. Тя е диамантената огърлица, която ги свързва с вашата душа.
С любов.
Не само сексуалната, а цялата. Тази, която Ви е пронизвала от първите мили спомени с родителско лице до последното кафе сутринта, поднесено ви с усмивка. Нима е възможно да е толкова просто? Та нали най-хубавите неща са тези, които долитат директно от сърцето и душата. Само това ни е дала природата - един допир и мимолетно единство на двете ни стихии. Тих звън на сребърно звънче. Заслушайте се! ТОЙ е бил винаги с вас, когато Ви е останало нещо скъпо и вечно.
Бъдете чувствителни и зорки за миговете, когато изтерзаният ви мозък и разтупкалото се сърце запулсират в единен ритъм. В тоя миг погледът Ви е обърнат във вярната посока. Запомнете я и неотклонно я следвайте. Това е пътят, белязан с блясъка кратък на любовта. И не позволявайте на нищо да Ви отклони от него, независимо от безкрайната умора и болки. Звездата не светва никога повече по тоя път, докато не го извървите целия.
Но когато след време се обърнете назад, ще разберете, че този кратък лъч Вие сте превърнали в блестяща диря, която води много слепи като нас.
Да, така изглеждат нещата, правени с любов.
© Костадин Димов Всички права запазени