kdimov (Костадин Димов)
19 29
29 окт. 2008 г., 08:31

Защо с любов 

  Эссе » Философские
2385 1 10
1 мин за четене

  Много трудни въпроси, които си задаваме понякога са:

      - Какво правя? Защо? Това ли е най-добрият начин?


    Започваме да търсим отговора в себе си. Питаме близките и колкото повече мислим, толкова повече се объркваме. Всичко става безсмислено и безнадеждно. Накрая така се изтощаваме от вътрешната борба, че го правим по първия възможен попаднал ни начин.
    Толкова ли безпомощни ни е направил Бог? Та при животните всичко е просто и естествено: лов; хранене; игра; любовни ласки; съперничество. С такъв замах и искреност го правят, без дилеми и съмнения. А Ние толкова ли сме низши?
    А може би има един светъл лъч. Кратка дума, незнайна, необяснима, неуловима като въздишка. Огледайте се за най-милите неща около Вас и ще я доловите. Тя е диамантената огърлица, която ги свързва с вашата душа.
    С любов.
   Не само сексуалната, а цялата. Тази, която Ви е пронизвала от първите мили спомени с родителско лице до последното кафе сутринта, поднесено ви с усмивка. Нима е възможно да е толкова просто? Та нали най-хубавите неща са тези, които долитат директно от сърцето и душата. Само това ни е дала природата - един допир и мимолетно единство на двете ни стихии. Тих звън на сребърно звънче. Заслушайте се! ТОЙ е бил винаги с вас, когато Ви е останало нещо скъпо и вечно.

 Бъдете чувствителни и зорки за миговете, когато изтерзаният ви мозък и разтупкалото се сърце запулсират в единен ритъм. В тоя миг погледът Ви е обърнат във вярната посока. Запомнете я и неотклонно я следвайте. Това е пътят, белязан с блясъка кратък на любовта. И не позволявайте на нищо да Ви отклони от него, независимо от безкрайната умора и болки. Звездата не светва никога повече по тоя път, докато не го извървите целия.

 Но когато след време се обърнете назад, ще разберете, че този кратък лъч Вие сте превърнали в блестяща диря, която води много слепи като нас.

 Да, така изглеждат нещата, правени с любов.

© Костадин Димов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, Антонела! Хареса ми! Както самата творба, така и това, че хората тук четат,мислят и коментират...
  • Бъдете чувствителни и зорки за миговете, когато изтерзаният ви мозък и разтупкалото се сърце запулсират в единен ритъм. В тоя миг погледът Ви е обърнат във вярната посока.
    БИНГО! Поздравявам те!
  • Прозвуча ми като проповед за спасение душите на нищите духом. Ами дано да успееш да ги спасиш Само се чудя каква е препоръката за не толкова нищите.
  • ...Господ не праща изпитания,
    дето не можеш да издържиш...!
    Харесах!
  • Харесва ми чувството след прочита..Има позитивност.
    "Звездата не светва никога повече по тоя път, докато не го извървите целия." -а това аз ще запомня.
  • Лесно е да говорим за храмове, в които никой не влиза освен нас. Да определиш любовта само с думи е недостатъчно, а все още никой не е измислил азбука на чувствата за това и няма написана молитва която да кажем в храма на любовта. По тази причина винаги оставаме безмълвни и неразбрани.
  • Ако не бях останал глух към
    повелята на любовта,
    аз бих се сподобил в света
    с блаженството на нищий духом.

    Аз бих живеел като некой
    незнаен весел обущар
    и бих със песен на уста
    ковал обущата на всеки.


    И вечер бих се връщал морен
    при своите деца, жена
    и, вярвам, виждал бих в съня
    на рая портите разтворени.


    Не би сивеела тъй леко
    тогава моята коса
    от мъката и старостта
    и от праха на библиотеките.


    1926 г. Атанас Далчев


  • Пак нашата приятелка Павли е точна Калине. Защото тя седи криво и съди право. Всъщност Далай Лама като първожрец на една от четирите основни днешни религии няма избор човека. Той признава това което му е позволено в рамките на канона - душата и мозъка ни са храма и толкова. А всъщност те са цялата ни вселена, целия ни живот и страдания, и радости, и любови, и страсти, и битки, и окови ... Те са това което сме - а не искаме да сме, или това което искаме - но не можем да бъдем. Винаги съм смятал че духовният свят е по-широк от материалният. А, все ме убеждават в обратното. Абе, има нещо гнило в Дания
  • "Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна философия. Нашият собствен ум, нашият собствен мозък, душа и дух са нашия храм. Моята философия е добротата."
    Далай Лама

    А това ще си го запомня:
    "А може би има един светъл лъч. Кратка дума, незнайна, необяснима, неуловима като въздишка. Огледайте се за най-милите неща около Вас и ще я доловите. Тя е диамантената огърлица, която ги свързва с вашата душа.
    С любов."
    ...
    Поздрав!

  • "Блажени са нищите духом"... Аз лично тълкувам тези думи на Иисус в смисъл, че колкото по-начетен и умен е някой човек, толкова по-далече е от първичното щастие, за което пишеш, че го има при животните. Или иначе казано - това че мислим, ни пречи /дори в любовта, за съжаление/... Поздрав за философското проникновение! Харесвам всички твои неща!
Предложения
: ??:??