Иван ЗДРАВКОВ

КЪМ СПЯЩИТЕ

Изтича времето любовно в полунощ като от рана.

И няма кой да изкрещи към спящите:

- Станете!

Изтича времето любовно в полунощ като от рана.

Ала мъжът - душа загадъчна, който твърди,

че любовта е лудост, ще предусети гибелта,

внезапен страх

ще го прониже и виковете му ще закънтят:

- По-скоро роклята небесна облечи!

- Обуй сандалите! По-скоро!

- Дойде часът да тръгнем към небето!

Изтича времето любовно в полунощ като от рана.

А спящата, окаменяла от любов - защо мълчи,

защо се бави,

защо в очите й се появява ужас?

В самия край на любовта ги чака чумата.