8 ago 2021, 12:57

Момиче с макове

Cuadros » Acuarela

1.1K 3 8

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Ниже се времето.
Тъй сме обречени -
тъй, да въртим колелото.
Кътам си грешките -
старите, пресните,
тези от предни животи.

Тракат капчуците:
"до-ре-ми"... Чуваш ли?
Покривът пак е пиано...
Тя е, почука ни.
Пролет е, чувствам я.
Пролет, но всъщност е рана.

Млада, накичена,
с дъх на кокичета.
С призив към нови върхари.
Сякаш различна, но
всъщност отрича, че
всичко ще бъде по старо.

Същите спомени,
скършени полети.
Толкова исках да вярвам...
В новото, в порива,
в топлите посеви,
в слънцето, дето ме пари.

Връщат се птичките,
сливат се тичинки
в нежен гердан оригами.
Пак съм момичето,
дето обичаше,
Само че вече те няма...

Comentarios

JujuBuju (Миглена Миткова)

Наде ❤️

2021-08-10T08:22:50+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Разкош!

2021-08-09T19:23:21+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Искрени благодарности за хубавите думи! 😊

2021-08-09T19:10:15+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

"Покривът пак е пиано...
Тя е, почука ни.
Пролет е, чувствам я.
Пролет, но всъщност е рана." Усмихна ми душата - и стихчето и картината, благодаря, Меги

2021-08-09T00:34:24+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Страхотна е, Меги! Стихотворението също. Може би щеше да му отива повече не толкова ударен ритъм, но за сметка на това, съдържанието му заедно с картината пеят в унисон. Поздравления за майсторството!

2021-08-08T18:25:38+03:00