JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
Aug 8, 2021, 12:57 PM

Момиче с макове 

Pictures » Watercolor
770 3 8

© Миглена Миткова All rights reserved.

Ниже се времето.
Тъй сме обречени -
тъй, да въртим колелото.
Кътам си грешките -
старите, пресните,
тези от предни животи.

 

Тракат капчуците:
"до-ре-ми"... Чуваш ли?
Покривът пак е пиано...
Тя е, почука ни.
Пролет е, чувствам я.
Пролет, но всъщност е рана.

 

Млада, накичена,
с дъх на кокичета.
С призив към нови върхари.
Сякаш различна, но
всъщност отрича, че
всичко ще бъде по старо.

 

Същите спомени,
скършени полети.
Толкова исках да вярвам...
В новото, в порива,
в топлите посеви,
в слънцето, дето ме пари.

 

Връщат се птичките,
сливат се тичинки
в нежен гердан оригами.
Пак съм момичето,
дето обичаше,
Само че вече те няма...


 

© Меги Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наде ❤️
  • Разкош!
  • Искрени благодарности за хубавите думи! 😊
  • "Покривът пак е пиано...
    Тя е, почука ни.
    Пролет е, чувствам я.
    Пролет, но всъщност е рана." Усмихна ми душата - и стихчето и картината, благодаря, Меги
  • Страхотна е, Меги! Стихотворението също. Може би щеше да му отива повече не толкова ударен ритъм, но за сметка на това, съдържанието му заедно с картината пеят в унисон. Поздравления за майсторството!
  • Красиво, макар и малко вампирско-мистично! Носталгията си придала мн силно!
  • Мдаа, присъединявам се към Скити. Харесаха ми!
  • Красотичка! Картина, стих... допълват се и носят приятно усещане!
Random works
: ??:??