Понякога не ми се иска да отварям прозорците на апартамента... Въздухът вътре нищо няма да изгуби от това, че не се е омешал със софийския смог.
Понякога дори не ми се ще да поглеждам през тях защото имам чувството, че някой надвесил се кран ще падне върху челото ми и ще пренареди мислите ми като тухлички.
На прага на 2020 г. (а и всеки друг ден) се питам, искам ли детето ми да живее в такъв град? А какво правим НИЕ за него?

P.S.
Да живее кметицата ни и да си я изберем още 100 мандата.