Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Понякога не ми се иска да отварям прозорците на апартамента... Въздухът вътре нищо няма да изгуби от това, че не се е омешал със софийския смог.
Понякога дори не ми се ще да поглеждам през тях защото имам чувството, че някой надвесил се кран ще падне върху челото ми и ще пренареди мислите ми като тухлички.
На прага на 2020 г. (а и всеки друг ден) се питам, искам ли детето ми да живее в такъв град? А какво правим НИЕ за него?
P.S.
Да живее кметицата ни и да си я изберем още 100 мандата.