*******

6 ago 2006, 11:00

Poesía

787 0 1

Спомних си след време,
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.
Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.
Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

*******

Искате да прочетете повече?

Propuestas