*******
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.
Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.
Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пр Все права защищены