Aug 6, 2006, 11:00 AM

******* 

  Poetry
707 0 1
Спомних си след време,
когато мелодична, нежна песен
заговори за минали неволи
белязали далечния ми взор.

Спомних си – обичам
и песента притихна плахо-
под тежестта на мисли непокорни,
сви се и отстъпи.

Спомен, усърдно заличаван,
а ето, без да е желан
с мощта си страшна ме изпраща
всеки миг, все там.

© Пр All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • БРАВОООООО!!!!
Random works
: ??:??