10 ago 2006, 10:16

***

  Poesía
1K 0 1
Вдишах те и те забравих –
така си отмъстих !
Обичах те, а те проклех –
така аз себе си отдалечих от теб,
И моята  душа,
от всички други прокълната,
нещастна, незнаеща и слаба,
в миг отхвъли себе си  и теб !

Сега  живея само когато си далеч,
когато няма начин да ти кажа с очи –
теб обичам...
а пред теб никога не стига силата,
че ти си много по-различен...
ти си чужд.
Не е било от  глупост,
нито слабост – било е от сърце,
когато моята душа очите ти в ръце прие
и след това в сърцето си ги скри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пр Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...