10.08.2006 г., 10:16

***

1K 0 1
Вдишах те и те забравих –
така си отмъстих !
Обичах те, а те проклех –
така аз себе си отдалечих от теб,
И моята  душа,
от всички други прокълната,
нещастна, незнаеща и слаба,
в миг отхвъли себе си  и теб !

Сега  живея само когато си далеч,
когато няма начин да ти кажа с очи –
теб обичам...
а пред теб никога не стига силата,
че ти си много по-различен...
ти си чужд.
Не е било от  глупост,
нито слабост – било е от сърце,
когато моята душа очите ти в ръце прие
и след това в сърцето си ги скри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пр Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...