Aug 10, 2006, 10:16 AM

***

  Poetry
1K 0 1
Вдишах те и те забравих –
така си отмъстих !
Обичах те, а те проклех –
така аз себе си отдалечих от теб,
И моята  душа,
от всички други прокълната,
нещастна, незнаеща и слаба,
в миг отхвъли себе си  и теб !

Сега  живея само когато си далеч,
когато няма начин да ти кажа с очи –
теб обичам...
а пред теб никога не стига силата,
че ти си много по-различен...
ти си чужд.
Не е било от  глупост,
нито слабост – било е от сърце,
когато моята душа очите ти в ръце прие
и след това в сърцето си ги скри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пр All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...