26 dic 2005, 20:22

* * *

Poesía

791 0 1

Когато някой си отива ,
започва есента -
от бурята и ветровете
умират топлите листа
Когато някой си отива
друг - може би -
остава сам.
Така през вековете
умирали са хиляди мечти!
Умирали са неродени
най-хубавите песни на света.
Какво пък - болката е отредена
на мен и моите слова.
А ти ще продължиш по пътя -
аз ще оставам някъде назад -
не съм ни първа , ни последна.
Но болката и тебе ще боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Само мисля,че трябва да промениш последните два рда :о) Поздрав!

2005-12-28T16:24:32+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0