26 дек. 2005 г., 20:22

* * *

790 0 1

Когато някой си отива ,
започва есента -
от бурята и ветровете
умират топлите листа
Когато някой си отива
друг - може би -
остава сам.
Така през вековете
умирали са хиляди мечти!
Умирали са неродени
най-хубавите песни на света.
Какво пък - болката е отредена
на мен и моите слова.
А ти ще продължиш по пътя -
аз ще оставам някъде назад -
не съм ни първа , ни последна.
Но болката  и тебе ще боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Само мисля,че трябва да промениш последните два рда :о) Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...