4 ene 2006, 16:05

*** 

  Poesía
950 0 4

***

 

Дъждът вали със едри капки,

които стичат се по моята коса,

а студът на малки хапки,

без милост ме изяжда на мига.

 

Но тази болка е нищожна,

пред болката на моята душа,

която сякаш прави невъзможна

близостта ми със любимата жена.

 

Ти далеч замина, мило,

но знам, че нямаш ти вина

и вярвам, че сърцето ти е скрило,

поне трошичка моя топлина.

© Балрог Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??