4 янв. 2006 г., 16:05

*** 

  Поэзия
1101 0 4

***

 

Дъждът вали със едри капки,

които стичат се по моята коса,

а студът на малки хапки,

без милост ме изяжда на мига.

 

Но тази болка е нищожна,

пред болката на моята душа,

която сякаш прави невъзможна

близостта ми със любимата жена.

 

Ти далеч замина, мило,

но знам, че нямаш ти вина

и вярвам, че сърцето ти е скрило,

поне трошичка моя топлина.

© Балрог Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??