***
Чета в момента книжка тънка,
чета и плача сам в нощта,
защото скромната й плънка
е пронизана от любовта.
Разправя се за двама млади,
които по случайност или съдба,
събрали се, живели със наслада
и така обичали се до смъртта.
Прочетох я и пак я препрочитам,
книжката, изпълнена със красота,
такъв живот аз предпочитам,
да изживея със любимата жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Балрог Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
