4 янв. 2006 г., 16:12

***

948 0 3

***

 

Чета в момента книжка тънка,

чета и плача сам в нощта,

защото скромната й плънка

е пронизана от любовта.

 

Разправя се за двама млади,

които по случайност или съдба,

събрали се, живели със наслада

и така обичали се до смъртта.

 

Прочетох я и пак я препрочитам,

книжката, изпълнена със красота,

такъв живот аз предпочитам,

да изживея със любимата жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Балрог Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето един мъж, който си ПЛАЧЕ като му стане тъжно, и не се СТЕСНЯВА да си го каже, като мен-и аз си плача!!! Браво Павка, който казва, че мъжете трябва да се държим по МЪЖКИ, да ми се обади по телефона!!! ТЕ И ЖИВОТНИТЕ ПЛАЧАТ!!! Само МЪЖЕТЕ-НЕ!!! Кои МЪЖЕ??? Иначе стиха ти е точен и ясен, разбираш си от занаята! 6 !
  • Чета в момента книжка тънка,

    чета и плача сам в нощта,

    защото скромната й плънка

    е пронизана от любовта.


    Този стих ми обрА точките...
  • И аз предпочитам такъв живот

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...