***
Чета в момента книжка тънка,
чета и плача сам в нощта,
защото скромната й плънка
е пронизана от любовта.
Разправя се за двама млади,
които по случайност или съдба,
събрали се, живели със наслада
и така обичали се до смъртта.
Прочетох я и пак я препрочитам,
книжката, изпълнена със красота,
такъв живот аз предпочитам,
да изживея със любимата жена.
© Балрог All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
