***
Чета в момента книжка тънка,
чета и плача сам в нощта,
защото скромната й плънка
е пронизана от любовта.
Разправя се за двама млади,
които по случайност или съдба,
събрали се, живели със наслада
и така обичали се до смъртта.
Прочетох я и пак я препрочитам,
книжката, изпълнена със красота,
такъв живот аз предпочитам,
да изживея със любимата жена.
© Балрог All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
