***
***
Крача сам по снежната поляна,
на която бяхме с моето момиче,
от слънцето тогава бе огряна,
а сега студът природата съблича.
До залеза тогава ний седяхме,
прегърнати на меката трева,
на сърцата си отдадени ний бяхме,
почувствахме отвътре любовта.
Със спомена си аз сега живея,
за тез отминали прекрасни дни,
но се надявам, че отново аз ще пея
на любимата сред гъстите гори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Балрог Todos los derechos reservados
