***
***
Крача сам по снежната поляна,
на която бяхме с моето момиче,
от слънцето тогава бе огряна,
а сега студът природата съблича.
До залеза тогава ний седяхме,
прегърнати на меката трева,
на сърцата си отдадени ний бяхме,
почувствахме отвътре любовта.
Със спомена си аз сега живея,
за тез отминали прекрасни дни,
но се надявам, че отново аз ще пея
на любимата сред гъстите гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Балрог Все права защищены
