***
***
Крача сам по снежната поляна,
на която бяхме с моето момиче,
от слънцето тогава бе огряна,
а сега студът природата съблича.
До залеза тогава ний седяхме,
прегърнати на меката трева,
на сърцата си отдадени ний бяхме,
почувствахме отвътре любовта.
Със спомена си аз сега живея,
за тез отминали прекрасни дни,
но се надявам, че отново аз ще пея
на любимата сред гъстите гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Балрог Всички права запазени
