4 feb 2006, 8:11

* * *

  Poesía
1.4K 0 1


Безкрайна празнина, жалки души,
безлюдно е пътуването в мрака,
за кръв, зловещо блеснали очи...
А светлина?...Напразно чакаш....

Не, няма никой във безкрая,
призраци измислени не ще спасят,
обречените...напразно те ридаят
и безкръвни вени пак кървят...
                    ....
А демоните идват, те са тук!
В здрача се разстилат косите на страха...
Не, спри да чакаш! Няма друг!
Сама по пътя, към ръцете на смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, ти определено си падаш по мрака, а като гледам симпатиите са взаимни!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...