4 feb 2006, 8:11

* * *

  Poesía
1.4K 0 1


Безкрайна празнина, жалки души,
безлюдно е пътуването в мрака,
за кръв, зловещо блеснали очи...
А светлина?...Напразно чакаш....

Не, няма никой във безкрая,
призраци измислени не ще спасят,
обречените...напразно те ридаят
и безкръвни вени пак кървят...
                    ....
А демоните идват, те са тук!
В здрача се разстилат косите на страха...
Не, спри да чакаш! Няма друг!
Сама по пътя, към ръцете на смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, ти определено си падаш по мрака, а като гледам симпатиите са взаимни!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...