Feb 4, 2006, 8:11 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 1


Безкрайна празнина, жалки души,
безлюдно е пътуването в мрака,
за кръв, зловещо блеснали очи...
А светлина?...Напразно чакаш....

Не, няма никой във безкрая,
призраци измислени не ще спасят,
обречените...напразно те ридаят
и безкръвни вени пак кървят...
                    ....
А демоните идват, те са тук!
В здрача се разстилат косите на страха...
Не, спри да чакаш! Няма друг!
Сама по пътя, към ръцете на смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, ти определено си падаш по мрака, а като гледам симпатиите са взаимни!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...