Feb 4, 2006, 8:11 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 1


Безкрайна празнина, жалки души,
безлюдно е пътуването в мрака,
за кръв, зловещо блеснали очи...
А светлина?...Напразно чакаш....

Не, няма никой във безкрая,
призраци измислени не ще спасят,
обречените...напразно те ридаят
и безкръвни вени пак кървят...
                    ....
А демоните идват, те са тук!
В здрача се разстилат косите на страха...
Не, спри да чакаш! Няма друг!
Сама по пътя, към ръцете на смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, ти определено си падаш по мрака, а като гледам симпатиите са взаимни!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...