20 mar 2012, 16:00

***

  Poesía » Otra
939 0 2

“Душата е облечена единствено в тяло,
а голотата ù е по-възбуждаща и от
голотата на тялото.
Остане ли гола: това е любов…”
Стефан Кръстев

 
Душата ти, облечена единствено във тяло,
по божията воля, разголена видях.
И голотата ù възбуди сетивата ми до бяло,
че чак на вкус усетих подивелия ти страх.
 
Стъписана, не можех нищо да направя.
Обикнах бездиханно свенливата ù голота.
А тя със плащеница, от умора изтъкана,
в прегръдката ми топла кротичко заспа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...