Mar 20, 2012, 4:00 PM

***

  Poetry » Other
941 0 2

“Душата е облечена единствено в тяло,
а голотата ù е по-възбуждаща и от
голотата на тялото.
Остане ли гола: това е любов…”
Стефан Кръстев

 
Душата ти, облечена единствено във тяло,
по божията воля, разголена видях.
И голотата ù възбуди сетивата ми до бяло,
че чак на вкус усетих подивелия ти страх.
 
Стъписана, не можех нищо да направя.
Обикнах бездиханно свенливата ù голота.
А тя със плащеница, от умора изтъкана,
в прегръдката ми топла кротичко заспа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...