“Душата е облечена единствено в тяло,
а голотата ù е по-възбуждаща и от
голотата на тялото.
Остане ли гола: това е любов…”
Стефан Кръстев
Душата ти, облечена единствено във тяло,
по божията воля, разголена видях.
И голотата ù възбуди сетивата ми до бяло,
че чак на вкус усетих подивелия ти страх.
Стъписана, не можех нищо да направя.
Обикнах бездиханно свенливата ù голота.
А тя със плащеница, от умора изтъкана,
в прегръдката ми топла кротичко заспа.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
