20 may 2007, 22:53

* * *

  Poesía
1.1K 0 4

Омагьосан полъх

в мен навлезе

и ме покори.

Като стрела от обич

беше -

донесе спомени,

забравени мечти.

Откакто дверите

на моята душа отвори,

Аз пак съм тук

сърцето ми отново

заговори.


Омагьосан полъх

диханието в мене

върна,

очи отворих, събуди ме

от мрачен сън.

Как по-хубаво сега е

всичко вън.


Омагьосан полъх

превърна се в сияние

пътя, за да освети.

Отидоха си

плачещите дни

от омагьосан полъх

сърце човешко

в мене пак тупти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нати Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...