* * *

Natasha (Нати)
48 147

20 may 2007, 22:53

Poesía

717 0 4

Омагьосан полъх

в мен навлезе

и ме покори.

Като стрела от обич

беше -

донесе спомени,

забравени мечти.

Откакто дверите

на моята душа отвори,

Аз пак съм тук

сърцето ми отново

заговори.

Омагьосан полъх

диханието в мене

върна,

очи отворих, събуди ме

от мрачен сън.

Как по-хубаво сега е

всичко вън.

Омагьосан полъх

превърна се в сияние

пътя, за да освети.

Отидоха си

плачещите дни

от омагьосан полъх

сърце човешко

в мене пак тупти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.