20.05.2007 г., 22:53 ч.

* * * 

  Поезия
733 0 4

Омагьосан полъх

в мен навлезе

и ме покори.

Като стрела от обич

беше -

донесе спомени,

забравени мечти.

Откакто дверите

на моята душа отвори,

Аз пак съм тук

сърцето ми отново

заговори.


Омагьосан полъх

диханието в мене

върна,

очи отворих, събуди ме

от мрачен сън.

Как по-хубаво сега е

всичко вън.


Омагьосан полъх

превърна се в сияние

пътя, за да освети.

Отидоха си

плачещите дни

от омагьосан полъх

сърце човешко

в мене пак тупти.

© Нати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??