* * *
Омагьосан полъх
в мен навлезе
и ме покори.
Като стрела от обич
беше -
донесе спомени,
забравени мечти.
Откакто дверите
на моята душа отвори,
Аз пак съм тук
сърцето ми отново
заговори.
Омагьосан полъх
диханието в мене
върна,
очи отворих, събуди ме
от мрачен сън.
Как по-хубаво сега е
всичко вън.
Омагьосан полъх
превърна се в сияние
пътя, за да освети.
Отидоха си
плачещите дни
от омагьосан полъх
сърце човешко
в мене пак тупти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нати Всички права запазени
