Омагьосан полъх
в мен навлезе
и ме покори.
Като стрела от обич
беше -
донесе спомени,
забравени мечти.
Откакто дверите
на моята душа отвори,
Аз пак съм тук
сърцето ми отново
заговори.
Омагьосан полъх
диханието в мене
върна,
очи отворих, събуди ме
от мрачен сън.
Как по-хубаво сега е
всичко вън.
Омагьосан полъх
превърна се в сияние
пътя, за да освети.
Отидоха си
плачещите дни
от омагьосан полъх
сърце човешко
в мене пак тупти.
© Нати All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
