4 abr 2006, 21:35

* * *

  Poesía
1.1K 0 2

Бързо минават годините -
бягат сякаш някой ги гони.
Един след друг се сменят сезоните,
косата белее и мислим, че е от зимите.

Бързо минават годините -
бягат сякаш някой ги гони.
Променят се без да искат и хората,
стермят се да настигнат годините.
Днес имаш приятел верен до гроб,
утре го търсиш, но вече е враг.
Наранил те жестоко
и връщане няма назад.

Бързо минават годините,
уморихме се всички от тичане.
Побеляхме ужасно, но това е от зимите
и отново се сменят сезоните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...