4.04.2006 г., 21:35

* * *

1.1K 0 2

Бързо минават годините -
бягат сякаш някой ги гони.
Един след друг се сменят сезоните,
косата белее и мислим, че е от зимите.

Бързо минават годините -
бягат сякаш някой ги гони.
Променят се без да искат и хората,
стермят се да настигнат годините.
Днес имаш приятел верен до гроб,
утре го търсиш, но вече е враг.
Наранил те жестоко
и връщане няма назад.

Бързо минават годините,
уморихме се всички от тичане.
Побеляхме ужасно, но това е от зимите
и отново се сменят сезоните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...