Apr 4, 2006, 9:35 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2

Бързо минават годините -
бягат сякаш някой ги гони.
Един след друг се сменят сезоните,
косата белее и мислим, че е от зимите.

Бързо минават годините -
бягат сякаш някой ги гони.
Променят се без да искат и хората,
стермят се да настигнат годините.
Днес имаш приятел верен до гроб,
утре го търсиш, но вече е враг.
Наранил те жестоко
и връщане няма назад.

Бързо минават годините,
уморихме се всички от тичане.
Побеляхме ужасно, но това е от зимите
и отново се сменят сезоните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...