****
Aко имаш смелост, погледни ме,
с очи кажи ми да остана,
ще бъда твоя във нощта,
в която спи дори луната
и в утрото когато уморено
от любов слънцето изгрее
и сънено лъчи протегне да ни гали,
сякаш иска нещо да ни каже.
Ръка подай ми, ще остана,
ще бъда част от теб,
дори когато си разкъсван от съмнения,
уморен до болка от мълчание,
ще бъда с теб и ще ти дам търпение.
с очи кажи ми да остана,
ще бъда твоя във нощта,
в която спи дори луната
и в утрото когато уморено
от любов слънцето изгрее
и сънено лъчи протегне да ни гали,
сякаш иска нещо да ни каже.
Ръка подай ми, ще остана,
ще бъда част от теб,
дори когато си разкъсван от съмнения,
уморен до болка от мълчание,
ще бъда с теб и ще ти дам търпение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Михалева Todos los derechos reservados
