12.06.2007 г., 23:16

****

935 0 6
Aко имаш смелост, погледни ме,
с очи кажи ми да остана,
ще бъда твоя във нощта,
в която спи дори луната
и в утрото когато уморено
от любов слънцето изгрее
и сънено лъчи протегне да ни гали,
сякаш иска нещо да ни каже.

Ръка подай ми, ще остана,
ще бъда част от теб,
дори когато си разкъсван от съмнения,
уморен до болка от мълчание,
ще бъда с теб и ще ти дам търпение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...