Jun 12, 2007, 11:16 PM

****

  Poetry
929 0 6
Aко имаш смелост, погледни ме,
с очи кажи ми да остана,
ще бъда твоя във нощта,
в която спи дори луната
и в утрото когато уморено
от любов слънцето изгрее
и сънено лъчи протегне да ни гали,
сякаш иска нещо да ни каже.

Ръка подай ми, ще остана,
ще бъда част от теб,
дори когато си разкъсван от съмнения,
уморен до болка от мълчание,
ще бъда с теб и ще ти дам търпение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...