15 abr 2006, 16:11
* * *
Да скърцам със зъби привикнах
не откликвам на зло и беда
чувство, добро леко отритнах
стига да не е в моя вреда.
Паднах, станах – напред и напред,
а Яворовата любов не чувствам.
И все така – от соаре, на соаре –
с главоболие и студ закусвам.
Труд и знание – така ме учиха
и аз им вярвах... по-преди,
но тук нещата се закучиха
по пясъка всъщност няма следи.
И миг за миг прелитам
един (не беше), друг ли трети...
без да искам залитам
и падам сред цветни тапети.
не откликвам на зло и беда
чувство, добро леко отритнах
стига да не е в моя вреда.
Паднах, станах – напред и напред,
а Яворовата любов не чувствам.
И все така – от соаре, на соаре –
с главоболие и студ закусвам.
Труд и знание – така ме учиха
и аз им вярвах... по-преди,
но тук нещата се закучиха
по пясъка всъщност няма следи.
И миг за миг прелитам
един (не беше), друг ли трети...
без да искам залитам
и падам сред цветни тапети.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Откровенно казано, Яворов по едно и също време е писал и за Мина и за Лора!
. Според мен тук е описан реалният живот. Харесва ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
