30 sept 2006, 1:26

*** 

  Poesía
609 0 3

Днес усетих пак този догарящ пожар ,
пламнал в моята изстрадала душа .
Няма вече пламък , само шепа жар ,
която доказва запълнената с илюзий празнина ...

Удавих се в окена на своите спомени предишни .
И никой не би могъл да ме спаси .
Дланта ти , с която щях да дишам е излишна ,
дори и след мен спомените ще останат да кървят ...

Дишах до днес , но усещам , че се задушавам .
Не си отивам от тук , с теб сме просто души далечни с тела сближени ...
Не съм сигурна , че да горя в собствения си пожар се налага да продължавам ,
удавих дори и спомените си , а сърцата за началото са трърде наранени ...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Галя ... Благодаря ти от сърце
    чар -добре заварил :П
  • Привет!
  • "Не си отивам от тук , с теб сме просто души далечни с тела сближени ...
    Не съм сигурна , че да горя в собствения си пожар се налага да продължавам ,
    удавих дори и спомените си , а сърцата за началото са трърде наранени ..."Нямам думи!Много е силно,искрено,познато...Разбирам те!Поздрави за стиха!



Propuestas
: ??:??