***
Днес усетих пак този догарящ пожар ,
пламнал в моята изстрадала душа .
Няма вече пламък , само шепа жар ,
която доказва запълнената с илюзий празнина ...
Удавих се в окена на своите спомени предишни .
И никой не би могъл да ме спаси .
Дланта ти , с която щях да дишам е излишна ,
дори и след мен спомените ще останат да кървят ...
Дишах до днес , но усещам , че се задушавам .
Не си отивам от тук , с теб сме просто души далечни с тела сближени ...
Не съм сигурна , че да горя в собствения си пожар се налага да продължавам ,
удавих дори и спомените си , а сърцата за началото са трърде наранени ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Матеева Todos los derechos reservados
