7 nov 2010, 13:00

* * * 

  Poesía
480 0 3

Някога, някъде, много далече -

в някакво време без брод,

спомен увяхнал и в сиво облечен

върна се в нечий живот.

 

Кацна сподавен, от никой поканен

в нечии тъжни очи -

спомен за обич, така незабравен -

сблъсък на сродни души.

 

Нищо желано или оправдано,

нищо, щадящо плача.

Нещо измислено - не преживяно,

тровещо с болка света.

 

Давало някога смисъл за някого -

спомен за сълзи и смях.

И се завръща по-ярък от всякога -

феникс, възкръснал от прах...

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??